Историята на един пастор

       „ Истината ще те направи свободен…… “- казва Исус 

  Защо много хора се страхуват от истината ? Защо много хора предпочитат лъжата ? 

  Защо много хора познали истината , бягат от нея и живеят като роби в този свят на тъмнина ? Защо , когато си добър те мразят ? Защо , когато си беден бягат от тебе ? Защо , когато знаеш малко повече те гонят и преследват ? 

Защо…? Защо…? Защо…? Ще ви отговоря : Защото истината прави да те боли….Защото знаят , че истината ще те промени . Но тя може и да те изцели . Тя може да ти помогне , да те освободи от онази заблуда , която те прави да страдаш . 

   Ето на ТАЗИ ИСТИНА служеше пастор Борис Борисов ! 

Малко хора познават живота му , служението му и страданията му . 

Но като живи Божии служители имаме история , която някой заблудени християни трябва да знаят . 

   И като пряк свидетел на част от живота и служението на пастор Борис Борисов ще разкажа на , ония които още не могат да заспят , от това , че не знаят цялата истина за него и за ония , които я знаят , но не искат да чуят за нея . 

      ЕТО ИСТОРИЯТА ЗА МОЯ БРАТ : 

    1992 година за пръв път срещнах брат Борис Борисов на амвона на Баптиската църква в град Лом . 

Беше пълен с енергия , излъчваше светлина и сила на Духа , като говореше и учеше хората на истината . Като го слушах разбирах , че в него имаше нещо , което стопляше сърцата на хората . 

   Брат Борис беше само на 23 години . Беше скромно облечен и винаги с усмивка на лице . Личеше , че беше много щастлив .Той просто беше в Първата си любов . / 

   Въпреки , че не живеехме далече един от друг  не се събирахме , но имах възможността да го срещам по улиците като караше едно конче , облечен в работни дрехи и винаги с кепенце на главата , караше кончето изправен и все си пееше . 

   Когато ме виждаше вдигаше усмихнат ръка за поздрав и викаше отдалече : „ Слава на Господа , сестра ! “ 

Така поздравяваше всеки брат и сестра в Господа , които срещаше по пътя си . 

По – късно разбрах , че е от бедно семейство , с болна майка и той със своя баща и кончето изкарваха храната за семейството и пари за лекарствата на болната си майка . 

   В един момент престанах да виждам пастор Борис Борисов . Минаха 6 години и Бог ме срещна отново с брата . 

Беше започнало гонението му , за което аз нищо не знаех . Дори не знаех къде се намира . 

Срещата ни ни помогна да си споделим гоненията и скърбите . Аз също имах гонение и бях пред напускане на работа . Не можех да си представя , защото бях още млада , а имах все още малки деца , за които трябваше да се грижа . 

   Брат Борис преживяваше някаква скръб , която не можеше да споделя на всеки . Думите му бяха кратки : „ Предадоха ме сестра !“ 

Нямаше я онази радост и светлина . Духът му беше притиснат . Да не кажа убит . Той имаше нужда да сподели с някого . Но въпреки , че имаше своите трудности , винаги търсеше да помага на другите . 

Пожела да ми помогне в болницата , за да си запазя работата си . Там работех като медицинска сестра . Разбрах , че брата имаше хуманитарна и правозащитна организация . И това беше част от истината поради , която беше гонен . 

   Отказах помощта му , защото имах , откровение от Господа , че 

ще дойде ден да бъда изгонена от работа , заради Неговото име , след което трябва да премина на „ Божията нива “ . Реших да оставя нещата в Божиите ръце . 

И така след няколко дена наистина бях освободена от работа под предлог – съкращение . 

   Разбира се брата ми подаде ръка и с Църквата  и с Фондацията , които се намираха в неговия дом . Започнахме работа като Бог ни откри , че това е Неговата воля и , че Той ще ни ръководи и помага . 

Обещах на Бога , че като Негова дъщеря и медицинска сестра ще помагам на бедните и болните от цяло сърце и душа . 

   Бог ни употребяваше , като ни водеше чрез Духът Си при болни , изцеляваше ги , помагахме с хуманитарна помощ с Фондацията и други неща . 

Грижехме се за бедни дечица , доставяхме хуманитарна помощ , храна , възпитавахме ги в християнски добродетели . Решихме и регистрирахме Център за деца в неравностойно състояние . Започнахме дейността на свободни и доброволни начала . Регистрирахме  организация : „ Коалиция с любов към всички “ , „ Спортен клуб за децата и младежите : „ Спартак 99 “ . Беше ни много трудно в началото , защото и двамата не работихме и си помагахме само с мойте 36 социални лева помощи  и на помощта на кончето , с което брата от време на време правеше по някоя услуга за ежедневния хляб . Разбира се не разчитахме само на това . Опитвахме се да търсим работа и да взимаме заплати , а с Фондацията : „ Дом на милосърдие и правата на човека “ доколкото можехме да помагаме за оцеляването на немощните и страдащи хора .  

   Но , където опирахме , ако първоначално ни обещаваха , на следващия ден ни отказваха . Всичко това беше подготвено и се диктуваше , като следяха всяка наша стъпка . 

   Опитвахме се да изкараме всевъзможни курсове , след които очаквахме да започнем някъде работа , но уви ! Сертификатите вземахме с отличен , но работа не ни даваха . 

Тогава започнахме да пишем проекти със съдържание и тематика : „ обучение , здраве , помощ и взаимопомощ , спорт , компютърна грамотност , имфраструктора , интеграция и т. н…. 

Първоначално потръгна добре .Пишехме денонощно . Търсехме литература , документи , напътствия , партнйори , спонсори и т. н… 

Мога да ви уверя , че първите ни проекти бяха писани на ръка  с химикалка и бяха одобрявани . Не бяха много два , три до четири и то от 1 000 до 1 500 лв . обща сума , която беше разпределяна по направление  и по точки от план – проекта . 

   Започна и откритото гонение . Крадяха проекти от дома на брата , тъй като нямахме пари да наемем офис . 

Спираха финансирането на следващите проекти , като получавахме писма , че не сме одобрени , а след време откривахме , че се работи по нашите проекти с нови лица и т. н… 

Когато провеждахме първите 3-4 проекта , гонителите ни , чиито имена няма да посочвам – Бог ги знае правеха всичко възможно да не довършим работата по проектите , да фалираме и да спрат работата ни . 

    Работата , която вършехме беше благородна , хуманна и угодна на Бога . Работехме без време и с време . Нямахме телефони , компютри , дори пишеща машина . Но правихме всичко възможно и наблягахме на учене и писане . После купихме пишуща машина , 

Ходихме на градските компютри и изпращахме проектите от там до София . 

Виждахме ги как ни следяха , но какво можехме да направим ? Навсякъде ходихме с молитва и Бог ни пазеше .  Срещаха ни братя – пастори и в очите ни казваха без да се страхуват и срамуват от Господа : „ Наредено ни е да ви следим ! “ 

   Какво правеха бедните , гладните , болните …? Боготворяха ни ! 

   Много често самите ние нямахме какво да ядем и си пържехме мекици , за да не умрем от глад , а те идваха и ги ядяхме заедно . 

Не ни стигаше , но 2 мекички засищаха един човек и ние се радвахме , че можехме да помогнем с нещо . 

   Започнахме да ходим из полето , за да събираме билки . 

Намерихме книги , сушехме ги и правихме чайчета . Хората идваха при нас , пиехме заедно с тях и от една чашка от Божията ръка Бог ги лекуваше . 

   На първия етаж беше Църквата . 

Там Господ лекуваше много хора от нашите ръце . Така се радвахме , че с малко можехме с Божия помощ да работим и да помагаме на хората . В същото време започнаха да препращат агенти и доносници вътре в църквата .  Те сами си казваха , че са дошли да следят . Бог винаги ни ги откриваше и ни казваше да не се плашим от тях . 

    И наистина днес ги гледа цяла България , като предатели на Божието дело в списъка на от досиетата на ДС .Бог да ги благослови ! 

Брата го привикваха по полицията . Отнеха домът му . Заплашваха го . Отнеха му гражданството . Съдиха го за 1 година 12 пъти за пари . Обвиняваха го ,че имал много пари , а той нямаше и за хляб , защото с малкото пари плащахме , за да изпратим някой и друг проект . 

    Сега разбирам ,че и това с проектите не е било честно пред Бога . Проекти се осребряваха само на ония , които „ играеха добре игрите ! “ Пък нашата истина в един момент им се оказа враг и това ги измъчваше . 

     Хвърляха се луди пари на предатели, които да ни спъват отвсякъде . Хулеха ни , плюеха ни , унижаваха ни , но от Бога бяхме одобрени . 

Бог непрекъснато говореше на Пастор Борис : „ Борисе , бори се ! “ 

И ние не спирахме . 

   Веднъж попаднахме на един проект , който изискваше много четене и денонощно писане …понякога сме осъмвали до 4-5 часа , за да го довършим навреме в определения срок . 

Дори изпращаха лъже братя в църквата , за  да преспят и разберат  защо свети цяла нощ крушката в църквата . Знаехме , че са предатели и се правихме , че не забелязваме нищо .  Така те спяха с едно отворено око , а ние продължавахме да пишем до сутринта . 

   Когато получихме одобрението след 1 месец писане и 2 месеца чакане на отговора – сумата беше съблазнителна – 50 000 евро . 

За 1 година 30 семейства щяха да получават храна за семействата си , като бяхме включили по 1 член от семейство на заплата  . 

Разбира се агентурата не дремеше . Докато ние пишехме се спотайваха , а като дойде писмото с одобрението ни изкараха престъпници , бандити , прелюбодейци и т. н… 

Разбиха умовете на нашите бедни братя и брат Борис взе навреме твърдото решение : „ Връщаме проекта ! Отказваме парите ! “ 

    Това за нас беше освобождение от примката на дявола , колкото и да ни болеше , а за тях наказание , което и до днес ги мъчи – глад и болести . След като отказахме парите от Франция извикаха с покана брат Борис на конференция за младежта и там той получи похвална грамота , за това , че е спасил 50 000 евро на ЕС , за което му подариха часовник и 20 евро награда . Когато се върна пак побесняха :‘ Донесъл е един куфар с пари ,а на нас нищо не дава ! “ 

Започнаха да тровят пастора . С Божия помощ го спасявахме . 

И с всичкото си нахалство тези , тези ,които го отровиха идват привечер да ни информират , че са разбрали ,че брата е отровен . 

И останаха изненадани , когато го намериха жив . После Бог го изпрати да учи в Семинарията на Презвитерианския съюз . 

Тогава продължиха гоненията като му завидяха ,че взимаше по 40 лв. на месец стипендия , с които пари се хранеше и си плащаше пътя .  Започнаха дела – 12 пъти за една година . Осъдиха го , че имал пари , а не давал за 1 година вън от дома си и от града без право да си идва в Лом . 

   Целта беше да не работим , а да умрем заедно с ония , за които се грижехме . 

Пиша това , защото сега ми се отвориха очите за много неща . 

  Още не беше завършил училище и притесниха главния пастор на Семинарията със заплашване да го изгонят от училище … 

Тогава брата реши сам да напусне семинарията , тъй като много уважаваше пастор Ким . 

Милостивия Бог му отвори път и замина за Холандия при едно християнско семейство . Там остана 2 месеца , но след два месеца се прибра . Понесоха се лъжливи слухове , че е донесъл един куфар с пари . Истината беше , че дойде с 200лв . в джоба и той ги даде за храна на семейството . След завръщането замина в София по строежите . Трябваше някак да се преживява . 

   Като разбраха , че ще сложи някой лев в джоба си, подбудиха хора , родителите му да ни изгонят от дома му, където аз работех , а той си идваше само събота и неделя . 

   Останал на улицата прибрах брата в старият ми дом на майка ми с единият му брат и започнахме да се молим . Така една седмица в глад , мизерия и молитва и Бог ни проговори : „ Обадете се на пастор Ким . Днес ще разреша вашият проблем “ . 

   Когато се обадихме , пастор Ким ни каза : „ Взимайте багажа и тръгвайте при мен . “ Така двамата братя заминаха на работа в семинарията и аз загубих връзка . 

Брата остана в София , а аз останах да се грижа за 4 те църкви : Расово , Якимово , Лом и Кр. Бара . 

За всичкото останало време успяха да съсипят 3 от тях . А брата продължаваха да го гонят , като веднъж Господ ми откри , че е отровен да се молим за него . Изпрати ме нощта в дома на един брат – Шабан да се молим и след молитвата дойде откровение , че Бог е чул молитвата ни  и ще бъде спасен и изцелен . 

    И това беше вярно . После една катастрофа , две катастрофи , още едно натравяне и 2009 година Бог го доведе в Италия . И тук брата започна работа като бадант / асистент /на болни хора и до днес не престава да работи за Бога и Неговото дело . 

    Братята тъгуват за него и до днес се молят за неговото завръщане . И аз вярвам ,че Господ има голям план с пастор Борис Борисов . И искам да му кажа : Борисе , бори се ! Бог е с теб ! “ 

   Ако някой иска да знае какво стана със сестрата –жива и здрава съм и служа на Бога като по Божия воля съм в Италия и преглеждам болни стари хора вече 8 години . Грижа се за църквата в Крива бара и за семейството си . 

    Накрая се моля Бог да благослови всички гонени братя ,а на гонителите да даде ПОКАЯНИЕ !       Амин