БЛАЖЕНИ НИСШИТЕ ПО ДУХ/ КОИ СА НИСШИ ПО ДУХ ?

“А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
    И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
    Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.”       Матей 5:1-3 Религиозните водачи на народа в Христовите дни се смятаха богати в духовните блага. Молитвата на фарисея: “Благодаря ти Боже, че не съм като другите човеци...”  (Лука 18:11), изразяваше чувството на неговата класа, както и до голяма степен това на целия народ. Но между множеството заобикалящи Исус имаше и такива, които съзнаваха своята духовна нищета. Както при един случай апостол Петър падна пред Исус и каза: “Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!” (Лука 5:8), така и между събраното множество имаше хора, които в Божието свято присъствие чувстваха, че бяха “злочести и клети сиромаси, слепи и голи” (Откровение 3:17), и които копнееха за Божията благодат.Този, който се чувства съвършен, който се счита за достатъчно добър и е доволен от състоянието си, не се стреми към това да стане съпричастник на Христовата благодат и правда. В такова сърце няма място за Исус. Който се вижда в своите очи богат и достоен, не може да моли с вяра, затова не може да получи Божието благословение. Той се чувства сит и затова си отива празен.Но онези, които знаят, че не могат сами да се спасят или да извършат каквото и да е праведно дело със свои сили, ще ценят помощта, която Христос може да им даде. Те са “нищите духом”, които са наречени “блажени”. Подобно на бедния бирник, те остават смирено назад, не смеят дори да вдигнат очи към небето и казват: “Боже бъди милостив към мене грешния”, и биват благословени.За “нищите духом” Христос казва: “Тяхно е царството небесно”. Той им разтвори духовното царство на своята любов, на своята благодат, на своята правда. Поданиците на небесното царство са нищите духом, смирените, преследваните заради правдата. Всички, които съзнават голямата нищета на своята душа, могат да получат от Исус правда и сила .

Асен Мирчев

...............................................................

Блажени са простите,низшите,смирените...защото,аkо биха осъзнали собственото си грешно състояние,щяха да потърсят извора на мъдрост и живот,Бог,но аkо говорят от себе си,горделиво,непочтено,то БОГ не гледа с добро оkо на това. ."АЗ МРАЗЯ ГОРДОСТ И ВИСОKОУМИЕ,ЛОШ ПЪТ И ОПАKИ УСТА".kазва БОГ.и"Kаkво те блазни сърцето ти...та обръщаш духът си ПРОТИВ БОГА,И ИЗПУЩАШ ТАКИВА ДУМИ ИЗ УСТАТА СИ"?!"Ухото не изпитва ли думите,kаkто небцето вкусва ястието си"?"Добро ли е да те изпита БОГ,В страха ти от Бога не е ли твоето упование,и в правотата на пътищата ти твоята надежда?" това е от БОГА.не от мен.
.............................................................
Блажени са нищите по дух! В някой преводи четем бедните по дух! Но, защо са блажени именно тези бедняци!  Да се опитаме да разберем смисълът тук! Защото, ако Небесното Царство е в сърцата ни, ако то царува в нас тогава ние разбираме Неговото безпределно величие и прелест и все повече и повече копнеем за това блаженство, чиито привкус усещаме сега! И този глад за все по-голяма близост с Божественото реално Негово присъствие, за Неговата истина, за Него…ни поставя в позицията на разбиращи нашата бедност в сравнение с това, което има да дойде, което е действителното и истинското, съвършеното..святото! И в този смисъл сме нищи по дух… в непрестанния копнеж , търсене на близост, на приближаване, на потопяване в Неговата истина и присъствие…в блаженството…Още нещо -бедните не мислят високо за себе си, те се смиряват, те разбират своята зависимост от Бога, искат да бъдат зависими от Него, да живеят за Него и гладуват все повече и повече за духовните истини и жадуват да опознават Неговия характер, Неговото сърце… обичат и живеят в превъзходния път на любовта към Бога и ближния!Те се стремят към онова богатство, вечното истинското и се стремят все повече и повече да трупат , да събират неизчерпаеми съкровища в сърцето си…там на небето, където нищо не ги застрашава!                                         /////////////Бедните по дух са блажени и  защото скърбят,  блажени скърбящите ,защото скръбта за, заради и по Бога докарва спасително покаяние, а светската скръб докарва смърт! Бедните по дух са тези, които гладуват и жадуват за правдата, за Божиите неща и  с непрестанен копнеж се стремят не само все повече и повече да опознават Бога,  да търсят и изявяват истината, но и да живеят живот на правда, внимават в стъпките си, да не стъпят на гнило и техният вървеж винаги да е в пътя на правдата! Ако някой е гладувал, ако е треперил за капка вода знае и разбира какво означава глад и жажда!  Ако в пустинята е безценна всяка капчица вода колко повече в пустинята на този свят гладът и жаждата за правдата е ценна и животоспасяваща!                                                              /////////////////Бедните по дух с непрестанен копнеж се стремят към духовно обогатяване, което е основа и на живота тук в следването на Христа! Има още да се пише, но..Моля да ме извините за дългия коментар! Ама исках да споделя  и моето разбиране по въпроса!   Благословени!