СВЕТЛИНАТА

СВЕТЛИНАТА

Намирам се в тунела мрачен

И няма нито лъч от светлина.

Душата ми в тъга потъва , 

Сърцето чака радастта .

И мислиш и прехвърляш всичко

През мъничката си глава :

" Къде ли ще отида после

След тази дълга тъмнина ? "

Минават дни , години дълги

Живота си тече

А тунелът все така е тъмен 

И тъгата в сърцето не иска и за миг спре.

Влакът на живота си пътува

И все в този мрачен и студен тунел

А душата пита ми сърцето : 

" Кой ли мъката ми би отнел ? "

" Няма ли да дойде светлина?

Няма ли проблясък в живота ?

Да отнеме тази тъмнина

И мъката от моята душа ? "

Върви си влакът и така

Полека лека в света

Разбираш , чрез ума си твой ,

Че влакът ще направи и престой 

Каква ли спирка ще открие

Дали отново тъмнина

О , как искам да намеря

Малко светлина за моята душа ?

И ето спирката е близо

Исус те чака с любов

И Своята светлина ти подарява

И Своят мил и благ покров .

Светлината що дарява ти сега

Не отлагай за  " кога " ?

Че имаш път тук още да вървиш

И душа си да смириш.

Че тази светлина не свършва знай

Ще ти свети тук до край

Ще изгони всяка тъмнина 

И ще изпълни твоята душа .

Очите ти ще плуват в светлина

Сърцето ще играе в радостта 

Ще изчезне всяка мъка ,  тегота

Ще те облее лъчът на Любовта .

Тогава с тази светлина , 

С истината и любовта

Ще светиш тука в света

И ще благославяш всяка срещната душа.

О , колко хора днес стоят

В този мрак на тъмнина

И как жадуват тез души

За Божията светлина !

Иди сега душице блага

И разкажи за тази светлина

Щото влакът скоро ще престане

Да върви в тази тъмнина !

Побързай и раздай сега 

От тази чудна светлина

Работи и не се плаши ,

Довеждай при Исус дущи !

И тогава горе при Отца ,

При тази Чудотворна Светлина

Когато влакът тука спре

Награда ще има за твоето сърце !

Сестра Искра