Какво е в отвъдното и какви трябва да бъдем долу ?

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА СТАНИМИР РАДЕВ Станимир Радев
Страхотно свидетелство и откровения. Ако това не те стресне да се замислиш, май трябва да поплачем за теб, ако ще и пастор да си. Този човек не е знаел, че ще преживявя такива неща и това става по време на семейната им молитва.
Свидетелство на пастор Савич
Трудно ми е да предам тези неща, тъй като това-по думите на жена ми, това са нещата, които тя е разказвала, а именно, че ръцете ми рязко са се отпуснали. Тя идва до мен и видяла, че нямам пулс, сърцето не тупти и живота ми е спрял. Разбрала, че съм умрял, но е знаела, че преди време, няколко пъти съм бил в изстъпление и затова решила първо да позвъни на децата, но после си казала: „нощ е няма да ги вдигам“.
Тя каза още, че когато ръцете ми са били вдигнати и съм се молил на езици, после съм казал: Свят, свят, свят е Господ!
Тя каза: Струваше ми се, че целия дом е бил напълнен със славата Божия, с небесно присъствие. Върху мен паднала такава сила, такава радост, че през цялото време тя седяла до мен, през цялата нощ и даже не се страхувала, че седи до мъртвец. Плакала, молила се, но не за това, че съм умрял, а за това, че е чувствала Божието присъствие.
Докоснала ръцете и краката ми и цялото ми тяло било студено. Седяла до мен, молила се през цялото време и ме наблюдавала.
Сега ще кажа, какво се е случило по-нататък. Тогава, когато започнах да се моля, видях това, което тя не е видяла. Дойде един ангел и застана около моето легло. Той беше във вид като човек, и ми каза:“ Аз съм изпратен да те взема от тази земя!“ Той не каза обаче, дали това ще бъде завинаги, или временно. Аз се зарадвах за това, че ще ме вземе и си казах:“ Това е всичко, Слава на Бога, че ме взимат и ще си отида от тази земя“. Какво още е видяла, Катя, жена ми? Тя е видяла ангели, наредени един до друг, като стена и то по целия коридор. Ангели и светлина. И в тази светлина, стои Христос и чака. Тя видяла, че аз съм с Христос. Искам да кажа, че душата на човека излиза от тялото много бързо. Когато моите ръце са се отпуснали, душата ми е излязла от тялото, и аз виждам, че стоя до себе си, до тялото си. Гледам жена ми, седи и плаче, а аз лежа, имам напредвид тялото ми. Не чувствах никаква печал или мъка. Извън тялото тези неща ги няма (не се преживяват). Ангелът нямаше крила, ходя с него и беседваме. Ходихме, като че ли в някакъв коридор. Гледах неща, като през прозорец на самолет. Ангелът се усмихна и каза: -Какво, интересно ли ти е? -Отговорих: Да! Започнахме да вървим бързо. Ангелът каза: Ако ти само знаеше, с каква скорост ние вървим?! Тя не се измерва във вашите километра (мили).
Още дълго ходих с него. Той ми разказваше за планетите, за състава им, как всичко в бъдеще ще бъде ново и то скоро[Откр. 21:5, Мат. 19:28, Евр. 1:10-12] Вървях с него по коридор към една светлина. Стигнахме до една врата. Пред нас, се откри сиянието на славата на Божия Син. Чуваше се пеене на ангели. После това пеене го чувах цели три месеца, и то денонощно. Спя, но слушам пеенето. Мелодиите на небето, не са като земните.
На земята има християни музиканти, които, като чуеш текста, е за Христос, но музиката, ритъма е светски. Това е страшно.
Когато стигнахме до вратите, там видях, че от разни страни идват и други ангели, които придружаваха и други умрели-души на вярващи. И ние всички се срещаме при тези врати.
Аз стоя и чувам, как се назовава дадено име. Веднага следваше и отговора: -Животът ти е протичал така, така, така, но ти не си имал любов към този брат и затова, че не си могъл да му простиш - ти си за съд. Човекът отговори: „Господи, вече 25 години седях в християнския лагер” Пак се чу глас, който каза:- За съд! Не началото спасява, а края! (Исус каза: Който устой до край, той ще бъде спасен).
За някои, това за прощаването, може да си мислят, че е дреболия. Някои, дълги години като християни, са понасяли трудности, страдания, изпитания, но, ако в последните дни на живота си, е мразил някого, няма да се спаси.
Няма да изброявам всички въпроси, които чух. Неща, които на земята много хора ги смятат за дребни, незначителни. Но и за тях, ще се държи сметка.
Христос ми каза: Писано е, че тук нищо нечисто и предадено на мерзост, няма да влезе! Когато душите от земята идваха, ангелът казваше: - Пуснете! Пред мене имаше десетки хора, които влизаха през тези врати. Първо имаше тържествено пеене за посрещането. Чуваше се: „дойде постоянен жител-попълнение за небето”
Посрещат ни наши умрели братя и сестри. Това приветствие, тази картина е неописуема.
Когато душите приближават, назовават името и ги пускат да влизат, като ги приветстват с пеене. Но, ето, че дойде и моят ред да вляза. Влизам, слава на Бога! Главното, е че съм зад вратата и знам, че оттам вече никой няма да ме изгони. Мислех си, че няма да се върна назад към земята, няма да се съглася. Радвах се, че и мен така ме посрещат. В сърцето си се питах: Дали няма да ме изхвърлят от тук? Ангелът се усмихна и каза: - Никой няма да те изхвърли, но ще си отидеш доброволно на земята. Разбрах, че този въпрос е вече изчерпан. Казах на ангела: „А къде е Христос, искам Него да помоля да остана тук?“ Разбрах още, че на небето има съвършено друг език -нито английски, нито руски. Исус ми каза: когато те питат, какъв е езика на небето, ти има кажи: “езика на любовта.” На небето дори и да помислиш, веднага ти отговарят.
Когато ми дойдеше мисъл, ангелът веднага ми отговаряше. Ходейки с мен, той отговаряше на моите мисли. Ще ви кажа и за телата в небето. Ангелът ми подчерта, че телата не се нуждаят от тоалети, както на земята. Там това го няма. Относно тялото той каза: това е обвивка за съхранение на нашата душа в ново тяло. Това тяло е създадено така, че чрез него да можем да виждаме по-далече. Ето такива са там телата. Дрехата-макар, че е дреха, ти не я виждаш. На небето всички са едно цяло, едно семейство. Там няма - това е моята жена, това е моят син.
На земята, докато си враг на дявола, той ще се опитва да ти отмъщава. Но, ако минеш на негова страна, той бързо и обилно ще те благослови със светски неща- пари, авторитет, слава, популярност, ще те издига до големи звания и т.н. При Бог тогава ще си най-ниския.
В Небето, е само Божието присъствие. Там можеш да се видиш как си живял на земята, как си говорил, с какво си се занимавал, как си говорил за Бога, всичко до най-малката подробност. Мислите - и те са записани там. Гледах, как е записано за еди кой си: „Един ден изживян напразно, в суета. Проведена е молитва за деня - толкова минути. Проведено е четене на Божието Слово-толкова време, и всичко останало също е записано. За всяко пропуснато време, е писано- “напразно“. Там са записани и такива моменти: Изпратен човека еди къде си, а той не отишъл. Ще отговаря, ще бъде изискано от него. Ако не се покае, ще отговаря. Няма да бъде в числото на църквата. Ето, такива неща има.
Исус ми показа, какви трябва да бъдат църквите, а в какво състояние наистина се намират. Знаете ли колко печални бяха картините. Видях църкви, където от 700 души, едва 20-30 бяха готови. Имаше църкви, където само 2-3 бяха готови. Видях и църкви, където, 300 души са готови, но нямаше такава църква, където всички да бяха готови.
После Исус ми каза: „Виж това!“
Той размаха ръце и видях град, сияние, толкова красиво. Каза ми: Всичко е готово, а Моят народ не е готов и виж какво правят на земята? За какво разменят (вечните неща). Тях ги очаква град, където улиците са от чисто злато. Там няма да има нито плач, скръб, нито сълзи. Там ще бъдат не 100, не 1000, не милиарди години, а вечно! Той продължи и каза: „Как хората не могат да разберат! Ако Аз дойда сега....о, как искам да дойда! Но, виж, ако сега дойда, колко неспасени хора има. А те участват в разни пререкания, кавги, говорят много, молят се, а виж в какво състояние са. Малко дни остават. Аз ги обичам, но върви, бързай и им кажи това (на земята). Аз отговорих: „Исусе, няма да ми повярват, няма да приемат!“
Той ме погледна (и каза): „На Мен ми казаха, че имам бяс, и на теб ще ти кажат и даже повече. Мен гониха и теб ще гонят.“ Исус ми каза: „Искам да ти покажа, още нещо“. Ние вървим, а аз си мисля:“ Толкова много исках повече да разгледам новия Ерусалим“. А Той веднага отговаря: „Аз ще дойда много скоро. Виждам, че искаш много да видиш. Но кажи на Моята църква на земята, че тя скоро ще се пресели, от временен, във вечен живот и то много скоро. За много от тях, това ще бъде внезапно, неочаквано, нежелано, но няма да има за тях оправдание, че не са били предупредени и че не са чули, когато им е говорил Святия Дух, когато Господ изобличава и зове! Невясто (църкво) приготви се, освети се, оставете земния живот (неговите страстия и удоволствия...) оставете своите работи и елате при Господа“. Вървейки, Исус говореше това.
Той каза (още): Дали ще приемат, или не, иди и говори. Исус каза: Ще ти покажа едно от местата и ти ще предадеш това на земята. Видях място, където плачеха деца, възрастни пищяха и много други там викаха. Чуваха се ругатни(псувни) крясъци. Попитах: Какво е това място? Той каза: Сега ще видиш. Представете си следната картина. Ако сте виждали разпален, течен, разтопяващ се метал. Ето тази разтопена гореща маса, в нея се намират хора, християни, които са започнали като християни, които обаче не са запазили своя живот в святост. И там се вижда, кой с какъв грях е грешил на земята. Първо, това не го разбирах. Този грях е като червей и гори като огън, мъчи те и това е вечно. Това е от една страна, от друга страна там дявола въздейства много силно и мъчи с тази разтопена маса. Там, в тези мъки, хората проклинат. Там видях пастори, проповедници, жена пророчица, хора от хвалението при църквата. Исус каза: Тук няма нито един от света, който да е от невярващите.
Тук са само тези, които са били членове на църкви.
Видях и друга картина: Една жена върви, ходи раздразнителна и все не може да се успокои. Приближава се разгневена към всеки, поглежда го в лицето, блъска го по челото и така върви по-нататък и бута хората. Изведнъж се спря до един човек и започна да се кара с него. А Христос каза: Виждаш ли? Внимателно погледни и предай това на земята. Не искам да разказвам за този ужас, който видях там, как ги мъчи сатана и как издевателства над тях. Това е просто ужасна картина. Това са адски мъчения. Христос каза: Никога няма да излезнат оттук. Те ще бъдат вечно така (в мъки).
Моят дядо, цял живот беше вярващ. Той беше добър съпруг и стопанин, но като християнин беше друг. Много малко четеше и малко се молеше. Идваше в събранието на църквата и нищо повече не го интересуваше. Такъв човек беше той.
Когато бях на небето, видях моята баба. Майка ми и баба ми, като вярващи, като снаха и свекърва, се разбираха много добре. Не съм срещал като тях-бяха като майка и дъщеря (като Ноемин и Рут) те и през нощта се молеха двете на колене.
Там в рая, попитах: Бабо, къде е дядо? Тя отговори: А-а, него, за съжаление, го няма тук. Защо?-попитах аз. Тя каза: Тук е църквата, а той е там където е съда. А защо? Защото той беше добър стопанин, но лош християнин. Той малко търсеше Господа, малко ревнуваше за Бога.
Някои ме питат за дървото на живота. Аз не го видях. Което знам за това говоря. Което не знам, не говоря.
Исус каза: Ти се съгласи и даде съгласието си да отидеш и да бъдеш пастор.
Някои се бунтуват и те клеветят, но ти не се защитавай. Нека си говорят, остави и иди там където Аз ще те изпратя, и говори това, което Аз ще ти дам да говориш на тези народи и места, където Аз ще те изпратя! АМИН