ИЗ ЖИВОТА НА ПАСТОР БОРИС БОРИСОВ

ИЗ ЖИВОТА НА ПАСТОР БОРИС БОРИСОВ ОТ ГР. ЛОМ   08. 06 . 2019 – 12.00 часа


Борис Борисов Не очаквах , че след 25 години, от както написах това ще го прочета и да си спомням всичко отново. Тогава Христос ми се яви и ми каза, какво ще стане с мен. Не знаех , какво значи да нося кръста си. Има малка представа за това. Но това което направи за мен бе много. Когато завърших със създаването на 17 църква, проблемите започнаха да идват много едно след друго, а лицето ми не спираше да се смея и радвам, че бях участник в страданията на Христос. Само месеци малко по късно напуснах Лом, без да знам на къде. Живял съм малко без гражданство в рамките на 6 месеца в ареста в Лом, арестуван от заместник началник на МВР Иван Георгиев. Разбира се по заповед на няколко души. След това дългите страдания заминах за София и там останах около 20 години. Първоначално при сурови условия при минус 20 градуса вън и дебел сняг с покривка на вън 40 см. Точно когато умирах, тогава дойде избавлението. Затворих очи в студа на една спирка, замръзнало сърце и мислех си, че това беше края. Но точно тогава, когато най-малко очаквах Исус ми помогна. Нямах силите, и в унасянето си от замръзването очаквах да се срещна със Спасителят. Но на минутата , когато загубих всичко, точно тогава Христос ме избави. От нищото / мъртвец/ ме направи секретар на съюз а после директор на семинарията със всички авторитарни права на председател. Знам, че съм грешник и не заслужавам много неща, но милостта му е твърде голяма към мен. Нямах нищо на себе си, само едни мръсни, скъсани дрехи, дрипав а сега показа милостта си много повече. Срещите ми със спасителя и в предсмъртните си часове когато мислех, че няма надежда за мен, Той ме върна отново в живот. За мен Исус е уникален и мой Господ. А аз не заслужавам нищо. Даже и това което стана в Името Му, отново съм не достоен да участвам в тези страдания. Когато го видях, нямах доктрина повече , а съм паднал на лицето си и видях себе си колко съм грешен. Но усетих и познах , че е любов. И сега зная, че всеки час, който живея е милост, защото познавамь смъртта, познавам и живота. Борбата е с човека само докато това което Бог ни даде напусне душата. След това има две посоки при в утеха или в страдание. Но на мен не ми се даде шанса да замина. Спря ме имах много работа, този беше пред текста. Така сега виждам, че имам много работа още недовършена.