cristianstranieri

cristianstranieri

петък, 27 февруари 2015 г.

ГРИЖАТА НА ГОСПОДА ЗА БОЖИЯ НАРОД


                                           ГРИЖАТА НА ГОСПОДА ЗА СВОЯ НАРОД

                                                                     Як.5:11

                                               „ ……Чули сте ,че Господ е много

                                                Жалостив и милостив .“

        Много хора чуха наистина за Господа Исуса Христа .Много хора чуха за Неговите чудеса и милостите Му . Но днешната тема е за неговата грижа и милост към Неговия народ.

Исус проля кръвта Си за целия свят и умря на кръста за всеки човек на тази земя ,та всеки ,който отвори сърцето си с вяра и Го приеме за свой Спасител да спаси душа от грях и да получи вечен живот. „А на онези ,които го приеха даде право да станат Божии чада ,тоест на тези ,които вярват в Неговото име…“

       Тези Свои чада Бог нарече Свой народ . И Неговата жал и милост са особено големи и неизмерими особено към онези ,които приеха да бъдат Негов народ.

      Господ Исус Христос стана умилостивение пред Бога за нас човеците ,които още се чудим да приемем ли кръвта на Исус и да умием душа от грях или не .

И въпреки това Бог не престава да се грижи ,както за вярващи така и за невярващи . Защото името Му е МИЛОСТИВ и БЛАГ ГОСПОД !

Преди много години Бог беше допуснал суша на земята  и народа гладуваха ,поради непослушанието си , на други места боледуваха и живота беше труден и непосилен . Но Бог имаше Свои служители , които използваше , за да помага на Своя народ.

      Един от тях беше пророк Илия . Той беше много послушен на своя Бог и ,затова Бог винаги чуваше молитвите му . Един ден Бог му каза :“Стани , иди в Сарепта Сидонска и остани там ; ето заповядах на една вдовица там да те храни.“-3 Царе 17 : 9

И когато Илия отиде в Сарепта намери вдовицата да събира дърва и й рече : “ Донеси ми , моля , малко вода да пия….Донеси ми , моля , и  залък хляб в ръката си.“

Жената разказа на пророка ,че са много бедни и имат само една шепа брашно , колкото да омеси пита за нея и синът си и да го изядат и после да умрат. Но Илия настоя като и предаде думите на господ Бог ,че „…делвата с брашното няма да се изпразни нито гърнето с маслото ще намалее до деня ,когато Господ даде дъжд на земята .“

Вдовицата се осъмни в думите , но и тя беше дъщеря на Бога и имаше страх от Бога  , затова омеси пита за Божия човек и ядоха той и тя и домът й много дни . И делвата с брашно не се изпразни , нито гърнето с масло намаля . И така се изпълни словото на Бога чрез пророка Илия , който Бог беше изпратил , за да се погрижи за тази вдовица , която беше една от Неговия народ.

       Днес живеем живот не по-различен от преди много години . Дни изпълнени с напрежение , с мизерия , глад , болести , природни бедствия , войни и т .  н …Днес народа има същата нужда от Господа и Неговата ГРИЖА. Но като ,че ли народа забрави своя господ и започна да уповава на човешка помощ и човешка милост . За жалост.

За разлика от човешката помощ Божията  помощ е сигурна и обогатяваща. Защото любовта на Бога към Неговия народ е заветна , вярна и постоянна , докато човешката се променя и непостоянна .

     И освен ,че Бог благослови вдовицата и нейния дом с изобилие от храна Бог допусна чрез ръката на Божия човек да бъде изцелен и нейния син ,който се разболя от смъртна болест.

И каза Илия на жената:“ Дай ми сина си . И като го взе от  ръцете й , изнесе го в горната стая , където живееше и го положи на леглото си. „ Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа :“Господи , Боже мой , моля Ти се , нека се върне душата на това дете в него.“

И Господ послуша молитвата на Илия и детето оживя . Тогава Илия представи детето на майката живо и рече:“ Виж , синът ти е жив .“

Тогава жената позна ,че Илия е Божи човек и че Господното слово ,което е говорил беше от Бога и беше истина .

        Всички ,които сме познали Господа знаем ,че Той е пътя ,истината и живота  и че Словото Му е вярно и истинно . Живо деятелно и благословено.

Тогава ,къде отиде вярата ни? Къде отиде любовта ни ? Къде отиде гостоприемството ни?

Защо закоравихме сърцата си? Защо е това съмнение между братя и сестри? Къде отиде страха от Господа ? надеждата ни в ЖИВИЯ БОГ? Онзи ,който може да ти прости ,да ти помогне и да те изцели завинаги . ОНЗИ , КОЙТО ОБЕЩА , ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ТЕ НОСИ ЗАПИСАН НА ДЛАНТА СИ И НИКАК НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ. НЕГОВАТА ГРИЖА ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА ЗА ТЕБ. И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТЕ ОТНЕМЕ ОТ РЪКАТА МУ.

     Нека Бог да ни благослови с това Слово и ни даде мъдрост и кураж да се укрепим в нашият Жив Господ и да не губим надежда за нищо ,а с вяра да Го търсим и за всяко нещо в живота да уповаваме на Него и на Неговото ЖАЛОСТИВО И МИЛОСТИВО СЪРЦЕ!

С Бога на ЛЮБОВТА ще има грижата да ни изпрати Своите пророци –ангелите си и ще ни помогне и подкрепи . СЛАВА ДА БЪДЕ НА ИМЕТО МУ ОТ СЕГА И ДО ВЕКА ! Амин

 

С Божия Благодат :сестра Искра

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля,приложете тук вашите коментари.Благодаря Ви.